Мислиш ли на едро или лапаш трохите?

от Борил Богоев на 20.07.2010 в Mindset, Newsroom, Най-новите статии

Безкрайността е навсякъде!

Наскоро се шокирах от едно прозрение, което ме изненада неподготвен. Както си четях любимите ми блогове за интернет бизнес и маркетинг и се възхищавах на доходите, с които се хвалеха по-известните интернет предприемачи и блогъри (в диапазона 10 000 до 200 000 долара на месец), ми хрумна странна мисъл. Доход от 50 000+ долара на месец може ли да се нарече голям? Всеки „нормален” човек би отговорил на този въпрос: „Ти ми ги дай, пък ще ти кажа!” . Но аз реших да се замисля по-дълбоко.

ОК, ако говорим за личен / семеен доход, това са толкова много пари, че с тях практически човек може да има всичко, което пожелае. Можеш да си купиш каквато искаш кола, каквато искаш къща… За играчки, шопинг, джаджи и пътувания пък да не говорим.

Обаче! Ако говорим за бизнес, истински бизнес, то 50 000 долара на месец са 600 000 долара на година. А това е един мнооооого малък бизнес, в сравнение с „истинските” интернет (а и не-интернет) бизнеси.

Това, което ме шокира при това мое „прозрение” беше, че всъщност сам си бях поставил горната граница (по едни или други причини) на това, което считам за висок доход и добър бизнес. И когато направих не особено оригиналното откритие, че на света има и по-богати хора от Дарън Роуз и Браян Кларк, пред мен се разкри една изцяло нова вселена за нивата на доходи и богатство, които мога да постигна.

Та какъв е изводът от тези ми размисли и прозрения? Ето го и него:

Пичове и дами, светът е изпълнен с благополучие и изобилие. Не си поставяйте летви, бариери и граници сами!

Ако искате дори небето да не е преграда за вас (и то не само във финансовата област), ето ги най-важните стъпки:

Открийте границите, които сами сте си поставили.
Преместете ги напред/нагоре, докъдето погледът ви стига.
После леко, но с кеф, ги бутнете отвъд хоризонта.

***

Ето и едно последно разсъждение. Ако Бог / Големия взрив / Комунизмът беше мислил ограничено, след Луната щеше да има една смешна стеничка, в която щяхме да се удряме с глупави физиономии и да си викаме „Само това ли е?”. Вселената е безкрайна, другари! Същото се отнася и за нашите възможности!